Живеем в бурно и тревожно време на радикални промени във всички сфери от живота на обществото. Макар и мъчително човечеството се опитва да даде отговор на лавинообразно настъпващи, провокиращи творческата му зрялост въпроси. Много от тях прекрачват границата на интелектуалното предизвикателство и засягат все по-определено собственото му оцеляване. По всичко личи, че сме в динамичното русло на радикален цивилизационен преход с далеч непредизвестен край. Какъв ще бъде нашият избор - към нов подем или упадък, зависи само от способността на човечеството, разделяно от множество национални, етнокултурни, религиозни, икономически, а и чисто психологически бариери, да заживее най-после заедно, в единството на своето многообразие. Само съхранявайки всичко градивно и непреходно, положено във фундамента на историческия прогрес, само хармонично обвързвайки в нова универсална философия на съжителство богатствата на всички кръгове на цивилизацията, то би могло да открие и отстои верния път.
            Този преход поставя своите тревожни въпроси и пред славянските страни и народи. Тяхната многовековна култура е един от основните потоци на съвременната цивилизация. Изворите му, бликащи от най-високите върхове на научната мисъл, на художественото творчество и на техническия прогрес, вече две хилядолетия подхранват творческото дръзновение на човешкия род, неутолимата му жажда за знания, мечтите му за справедлив и хармоничен свят.
            В своя неравен исторически път славянските народи са познали и величието на възхода и трагизма на робството и разрухата. Никога обаче те не са губили живеца на своята стойкост, духовността. Именно в нейното непреходно озарение се крият корените и преклонението на славяните пред свободата и справедливостта, и неизменната им съпричастност към прогреса. Това обяснява и защо още от момента, когато Кирил и Методий съставят и разпространяват славянската писменост, идеите им за равнопоставеност на всички народи, на техните езици, традиции и вероизповедания в рамките на една открита за съпричастие, универсална култура, бележат цивилизационното съзряване на “стария континент”. Тук се крие и причината двамата православни братя да бъдат канонизирани и от римокатолическата църква за “духовни патрони на Европа”.
            Всичко това дава сериозни основания, че славянството ще съумее и днес, през новото хилядолетие да отговори по достойнство на такива сложни въпроси, като:
            Какво е мястото на славянските култури в този процес? Какво от своето интелектуално наследство ще вплетат те в него? По какъв начин ще защитят своето присъствие като един от ферментите на качествено новия етап на духовно съзряване? Какъв ще бъде специфичният принос на славянските народи за единението на демократична Европа и за повече сигурност и справедливост в света на 21 век?
            Да се разчита обаче на “автоматизъм” в успешното полагане на този нов зрелостен изпит на историята би било, най-малкото лекомислено. Ето защо славянските народи се нуждаят отново от духовно единение в концептуалното осмисляне на прехода и творческа дифузия на идеи и опит за избистряне на верните отговори. Редом с това обаче, ако се отчитат тенденциите към унификация на цивилизацията, тяхната нова културна взаимност налага и нова откритост към другите етнокултурни общности. Тя изисква действено отрицание на всичко, което възпроизвежда имперски амбиции и подяжда мирогледната откритост на нашия колкото взаимнозависим, толкова многообразен свят.
            Всичко това осмисля съществуването и активната национална и международна дейност на Фондация “Славяни”. Без ни най-малко да надценява възможностите на подобна културна институция, нейното ръководство е дълбоко убедено, че само градивната обществена позиция на българската интелигенция може да осигури намирането на верни отговори за светло национално бъдеще. Само със съпричастието на неправителствените структури на гражданското общество могат да се обезпечат необходимото доверие и ефективното духовно съпричастие между славянските народи в Европа и света като цяло. Ето защо Фондация “Славяни” се стреми, чрез многобройните си инициативи и програми, да се утвърждава като един от мостовете между националните култури. Тя се стреми да даде наш, български принос за една нова цивилизованост на човешкото съжителство на планетата Земя.
 

Проф. д-р.
Захари Захариев
Председател на Фондация "Славяни